За исландската образователна система и организацията на обучение в две исландски училища

Начало » Блог » Технологии » За исландската образователна система и организацията на обучение в две исландски училища

За исландската образователна система и организацията на обучение в две училища, намиращи се в гр. Garðabær (Гардабеа). Впечатления от 5 дни, наситени с много емоции и впечатления, много размисли, аналогии и изводи, много запознанства и идеи… Пет дни, след които продължавам да искам да съм учител в България. А ако някой, след като прочете тази дъъъъълга публикация, реши да бъде учител в Исландия – владеенето на исландски език е задължително условие 😉

 

Учителската стая – място за почивка и обяд

Достъпът на ученици до учителската стая и стаята на учителите-стажанти е ограничен. Ако учениците имат нужда от нещо, могат да се обърнат към дежурните учители, които дават дежурства в офис-центъра веднъж седмично (само по време на обяд за половин час).

Стажант-учител

Стаята на стажант-учителите е място, в което начинаещите учители, заедно със своите университетски преподаватели, ментори (еквивалент на нашите експерти в РУО) и учители, обсъждат и подготвят уроците си. Работата на стажант-учителите е да оказват подкрепа на учителите в по-големите класове (разрешено е в един клас да има до 40 деца), да работят с ученици по проекти и др. Стажант-учителите получават дипломата си след семестриално завършване и практикум от минимум две години и 1200 часа като помощник учител.

Учител

Учителите са със сходен с нашия норматив – 800 часа годишно. Работното им време е от 8:30 ч. до 16:00 ч. С ученици работят от 9:00 ч. до 15:00 ч. с един час почивка на обяд. Програмата им е направена така, че няма „дупки“ – плътно работно време. Всеки учител преподава по няколко учебни предмета, примерно природни науки, хуманитарни науки и т.н.

Всеки учител в училищата, които посетих, преподаваше в час с включен безжичен микрофон. Чрез безжичния микрофон се предава сигнал към тонколони в стаята – 40 деца в клас не са малко и в много от случаите в класовете е доста по-шумно от класовете, на които аз преподавам. Някои от учителите поддържат и свои подкастове със записи от занятията в клас. И сега интересното – на всяка от срещите с директорите ми направи впечатление, че разполагат с handsfree … използвали ги, за да поддържат по-лесна коминукация с административния персонал и … вероятно с учителите 🙂

А правят ли разпределения? И още как! Разглеждах тези на един от пом. директорите – този, който отговаря за иновациите в училище. Бяха разписани по-подбробно от тези, които баща ми разработваше навремето с три цвята химикал. За всеки клас – отделно разпределение. Дейност – защо, как и какви са очакваните резултати. За всеки дигитален ресурс – насоки за използване и примерни задачи с три нива на сложност … учениците учат с различна скорост и имат различни умения. Ужас! Не! Два ужаса!

Ментор-методист

Това е най-високата длъжност, която може да заеме в своето професионално израстване учителят. Най-общите изисквания за заемане на длъжността са да имаш минумум 10 години стаж, да си бил старши учител на минимум 8 стажант-учители и да имаш най-високата степен на учителска квалификация (аналог на нашето I ПКС). Работното време на ментора-методист е както следва: четири часа преподава в училището, в което работи на постоянен договор, а останалите четири часа се среща със стажант-учители и учители. По време на срещите менторът провежда квалификационни курсове или посещава учебни часове, в които отчита резултатите от проведените преди това обучения. Работата на ментора-методист е съчетание от тази на старши-учител, главен-учител, експерт в РУО и методист. Заплатата е значително по-висока … не знам с колко 😉

 

Достъп до училището

Учениците идват основно с велосипеди или градски транспорт. Достъпът на родители до училището се осъществява по график, който се изготвя от електронна система, аналогична на записването на час при личен доктор. С родителите се среща админитративният персонал (в зависимост от проблема) и в изключително редки случаи – директорът. Административният персонал на двете училища, които посетих, не надхвърляше повече от 10 човека за всяко от тях.  Срещи с административния персонал могат да се осъществяват от понеделник до петък от 9:00 до 16:00 часа – това е и работното време на училището. Охрана … ами няма. Училищата са с по няколко входа, навсякъде има камери, но … охрана няма.

Учебен процес

Продължителността на учебните часове не е фиксирана и варира между 40 и 60 мин. Колко време да продължи един учебен час, зависи от учителя. Това е възможно, тъй като в рамките на половин учебен ден (пр. понеделник до обяд) учениците изучават материал от областта на природните науки и занятията се водят само от един преподавател. Фиксирани са само началото и края на учебния ден и времето за обяд. Междучасията не надвишават 10 минути и не е задължително след всяко от тях да се сменя учебния предмет. Седмичното разписание е по-скоро за насока, а училишният звънец бие само 4 пъти на ден.

 

Много съм мислил за безумието на учебното разписание и това е тема, по която ще пиша в друга публикация, но … представете си, ако този подход бъде приложен в бизнеса (а нали подготвяме голяма част от своите ученици именно за там). Представете си, ако на всеки 40 минути работниците трябва да прекъсват това, което правят, да се преместят в друга стая и там да правят нещо съвсем различно. И това да се случва 5 – 6 пъти на ден. Не! Бизнесът не работи така. И държавната администрация не работи така! Никой не работи така. Защо тогава само образованието работи така?

 

Учебните материали за учителите се осигуряват изцяло от училището и се намират в „канцелария“ до учителската стая. Трябват ти цветни листи – отиваш и си вземаш. Не подаваш заявка. Не се подписваш, като ги вземеш. И ги вземаш, когато трябват, а не след седмица. Защо пък трябва да е лесно? Ами вероятно защото ми трябват за работата с учениците – сега и веднага, а не за да направя поздравителни картички за роднините и за да спестя от листи и тонер. И за да „не се разправям“, обикновено отивам и си купувам. И като си купя пет пъти материалите сам или съм се „разправял“ … решавам да „не се занимавам“. И после идва въпроса „защо да се занимавам, като така или иначе заплатата ми няма да се промени“. Ами, НЕ! Системата не трябва да работи така! Разсеях се.

Компютърни науки

В исландската образователна система няма учители с квалификация по инфомационни технологии. Всеки учител е длъжен да използва в часовете си информационни технологии, като минимум 30% от часовете по всеки предмет трябва да се провеждат в компютърен кабинет или с мобилни устройства. Прави впечатление колко ергономично е всичко – работните места са самостоятелни и има достатъчно място за клавиатура, мишка и учебни пособия; всеки ученик има пряка видимост към прожекционния екран и учителя; всички монитори са с променяща се височина; облегалките на столовете и стъпенките за краката също са с променящи се позиции според височината и желания комфорт на ученика.

 

Компютърното обучение започва на шестгодишна възраст. За всеки ученик има осигурени поне две устройства (всяко с различна операционна система), като и двете устройства стоят в училище.

Компютърни науки … такива, каквито ние разбираме като информатика, започват да се изучават в 5. клас. Визуално блоково програмиране обаче се изучава още от първи клас. Часовете по „информатика“ се водят от специалист, като на 650 деца има само един учител. В 6. клас тези часове задължително се провеждат чрез занимания с външни лектори – представители на бизнеса. Задължително изискване към бизнеса в страната е да отделя ресурс за провеждане на такива учебни часове. По този начин Headhunter-ите откриват талантливи ученици още в тази образователна степен. Осигуряват се стипендии, безплатни обучения, стажове и др. Бизнесът ползва преференции, ако в компаниите им се назначават младежи от Исландия, и това е голям стимул хора от бизнеса да влизат в училище.

За всеки от класовете всяка година се провежда национално състезнаие по ИТ, което се реализира на принципа на НВО, като задачите, включени в него, са само с практическа насоченост.

С какви устройства разполагат исландските колеги и ученици … ами много са и са разнообразни.  Образователното министерство има сключен договор за осигуряване на хардуер и софтуер:

  • iPad и образователен софтуер
  • Windows, Office 365
  • Micro:bit, Blue-Bot, Sphero и мн. др.
  • Meraki System – образователен софтуер от 1. – 12. клас, който съдържа озвучени уроци, упражнения, тестове, виртуални лаборатории и др. Софтуерът е разработен и финансиран от образователното министерство. Приложим е за Win и iOS

Всяко от устройствата има достъп до интернет. Достъпът се осигурява чрез персонално потребителско име и парола. Чрез тях се следи трафикът, който е генерирал всеки ученик, като се пази и хронология на посетените сайтове. Хронологията се пази една календарна година и родителите и учителите имат достъп до нея.

Ползват ли учениците телефони в училище – ми .. не! Имат поне две други устройства. Не е нужно да носят от къщи. Ако родител иска да се свърже с детето си – това може да стане само чрез административния персонал.

Спорт

В учебната програма на учениците от 1. до 7. клас са включени 5 часа дейности, свързани със спорт – 2 часа плуване и 3 часа спортни дейности. В учебната програма не е заложено покриване на спортни нормативи – оценката е тип „зачот“. Желателно е спортните дейности да се извършват на открито. Видях как се играе футбол по време на дъжд и температура на въздуха 5oС.

Музика

В кабинета по музика има зона с всякакви, ама наистина всякакви инструменти. До този кабинет пък има звукозаписно студио. В него се записват песни и инструментални изпълнения, които се подаряват на родителите по различни училищни поводи. В тях учениците влизат в различни роли – изпълнители, монтажисти и др. В един от посетените от мен часове по музика учениците композираха инструментали, като използваха приложението MUSSILA, налично за iPad. Задачата им бе да композират мелодия, свързана с емоционално състояние, изобразено с емотикона на учебната дъска. В друг от часовете използваха дигитални музикални игри за разпознаване на инструменти. Видях случайно и как изучаваха химна – учителят по музика бе пуснал на прожекционния екран началото на футболен мач на Исландия на световното първенство в Русия. Учениците пееха с цяло гърло и ръка на сърцето националния химн заедно със своя учител и  футболистите от националния отбор.

Off topic: Много от сегашните проблеми в образованието се дължат на конфликта между традиционните и изпитани правила и начини на учене, подготовката на учителите и начините, по които преподават, и от друга страна, естествения ритъм на учене на учениците. Ще цитирам Кен Робинсън – „Ако обувките ви убиват, вие не ги лъскате, нито обвинявате краката си за това, а просто ги събувате и слагате други. Ако системата не функционира добре, не обвинявайте хората в нея, а ги привлечете, за да я промените заедно. А тези, които могат да променят образованието най-адекватно, са именно хората, които я познават най-добре – учителите“. И понеже съм снимал и показвам в тази публикация много дигитални устройства (това вероятно е поради естествения ми интерес към технологиите) искам да уточня, че личното ми мнение е, че внедряването на технологии в училище няма да излекува системата автоматично. Технологиите не са панацея!

Ателиета

Цитирам: „Ателиета се наричат онези помещения в училище, които са оборудвани с техника и инструменти, в които учениците развиват умения, свързани с битови дейности.“ Такива ателиета има по готварство, дърводелство, плетене и шиене. Ние навремето им викахме работилници – кроил съм и съм си шил пижама (с един прав крачол и един тип „чарлстон“), готвил съм картофена яхния, правил съм си чук, който ползвам и сега. Сега ги нямаме тия работилници и цъкаме колко може да ни бъде иновативно образованието.

Арт изкуства

Очаквах с нетърпение да видя Арт ателието. Няколко пъти, минавайки по един от коридорите в училище, виждах различни картини, гипсови отливки, керамични скулптури и разни други експонати, които бяха направени не от учениците в клас, а от учениците заедно с техните родители. Бяха направени в арт-ателието по време на извънкласни занимания. Бяха красиви, бяха различни и предполагаха, че създаването им изисква в ателието да има всичко, за което един български учител по изобразително изкуство мечтае.

 

Два са изводите, които си направих, гледайки ателиетата и работите на учениците и техните родители:

  • всеки ученик притежава огромен потенциал. Нашата работа като учители е да открием областта, в която този потенциал би се развил най-пълноценно.
  • ключът към развитието на този потенциал е да отидем отвъд тесните ограничения на учебната програма. Ако искаме да сме иновативни – трябва да имаме свободата да сме такива.

 

Библиотека

Снимките са от две училищни библиотеки. И в двете могат да се провеждат учебни часове – най-вече такива, свързани с историята на Исландия и с изучаването на исландски език.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И още …

  • На няколко ключови места в училищата има разположени тъч екрани. За какво служат:
    • визуализират се задачи за учителите;
    • промотират се различни училищни, културни и спортни събития;
    • като информация постоянно текат различни инструкции към учениците: правила за движение по пътищата, реакции при бедствия и аварии и др.
    • налична е информация за доброволчески инициативи и информация, която трябва да се предаде на родителите.
  • На всеки от етажите има шредер и Vinyl Cutter. Рециклират се хартиени и пластмасови отпадъци, като от пластмасовите отпадъци на Vinyl Cutter-a се правят облекла за учебници, които се използват от учениците.
  • С цел използване на по-малко хартия „писмените“ изпитвания са само електронни.
  • Работата в клас и домашните задачи се организират чрез G-Suite или Office 365, като изборът на облачна платформа зависи от класния ръководител.
  • В едно от училищата забелязах как след края на учебния ден учениците закачат на масата своите столове. Така столовете се вдигат на около 20 см. от земята и е удобно хигиенистът да мине и да почисти. Е, да ама това не е работа на хигиениста! Почистването е грижа на учениците и на учителя, който последен е бил в стаятата. Те измитат стаята, а събраният боклук избутват в коридора. Боклукът, който се събира от една стая, може да се събере в шепата на едната ми ръка. Хигиенистът минава с една електрическа машина за събиране на боклук и полиране на пода, само в коридора на училището. Класната стая е като дом за учениците и те са длъжни да я поддържат чиста. Шестотин и петдесет деца – ЕДИН хигиенист!!!
  • Всички ходят боси. Ама наистина боси.

  • Места за почивка и работа в класната стая. Във всяка от класните стаи има обособена зона за почивка. Когато се работи по проекти, учителите използват т.н. система „Carousel“ – учениците могат да работят където искат: в къта за почивка, в коридора, в двора на училището, в ателиетата и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Места за почивка и работа … в коридора. Е, това със сигурност няма да се разреши от служителите на „пожарната“. Защо шкафчетата и етажерките в коридорите на нашите училища са опасни, а на други места по света – не – нямам идея.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Клубове по интереси. Участието в клубове по интереси е платено. Занятията се провеждат след 16:00 часа в работните дни от седмицата. С таксите се покрива хонорарът на ръководителите, който за ръководството на такива занятия се заплаща в троен размер в сравнение с останалата преподавателска заетост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако докато сте чели, сте си казали: „Това нямам как да стане у нас“, грешите. Има как да стане. И не само че може – виждам го реализирано в много училища в България. Пътища и начини има! Вярвам го!

 

10 коментара
  1. Николай Михайлов 26.12.2018 at 11:08

    Супер статия Ачо, ще се радвам да се видим скоро и да обсъдим какво от това вече си виждал в България и как може да се внедри час по-скоро!

  2. Теодоси БЯлков 27.12.2018 at 11:11

    Благодаря за интересната статия !

  3. Тоня Белезирева 27.12.2018 at 11:33

    Много полезно и вдъхновяващо. Благодаря за споделянето!

  4. Радостина Здравкова 27.12.2018 at 15:07

    Прекрасен материал! Дерзай,Аче, да промениш системата и у нас!

  5. Аксения Тилева 28.12.2018 at 10:57

    Много интересна и много вдъхновяваща статия…поздравявам те за ентусиазма, с който работиш за децата! Много си прав – ако искаме да променяме ситуацията в нашите училища – трябва да сме упорити и малко „пердета“…Аз поне се надявам, че част от добрият опит, с който се запознах през последните 16 години в различни европейски училища и детски градини и който „внедрих“ в нашата работа вече се приема като допустим. Децата ни заслужават да ги научим за живота. А извинения и оправдания винаги може да се намерят.
    Но аз имам убеждение – Няма начин да няма начин! Желая ти много удовлетвореност и ентусиазъм! И дано не попадаш на тесногръд и комплексиран директор! Никога! :-))
    p.s. Имах удоволствието да се запозная с теб в кабинета на Донка Иванова, по времето когато беше областен управител на Шумен.
    Аз съм директорката на детска градина от Казанлък, която се опитваше да се справи с две писалки за интерактивна дъска…

  6. Катя Дойнова 28.12.2018 at 14:21

    Благо даря Ви Ангел ! Знам,че такива елементи има във всяко наше училище. За цялостна визия, която да е близка до исландските училища ни трябват по-финансирани училища и учители,които обичат да работят и извън учебната програма и извън учебното време.

  7. Калина Николова 31.12.2018 at 19:01

    Много ти благодаря за споделеното, Ачо. Една от първите малки стъпки за мен е всеки клас да има своя класна стая, която да не дели с още толкова на брой ученици. Това очаквам с нетърпение да стане след задължителното преминаване на една смяна. Тогава и ще започваме обучението малко по-късно, а не от нечовешкия час за учене 7.30!

  8. Диана Иванчева 28.08.2019 at 14:28

    Страхотна статия, браво!!!
    Как мога да разбера ученици от 10ти клас в България, кой клас са в Исландия?

  9. Илиана Петкова 01.05.2020 at 16:19

    Здравейте, г-н Ангелов, преподавател съм във факултета по педагогика на СУ „Св.Кл.Охридски“ и с удоволствие ще включа вашата статия в работата си със студентите по уч. дисциплина „Сравнително образование“. Благодаря ви за интересната статия!
    Съгласна съм с вашето мнение, че при желание много от нещата в нашата образователна система могат да бъдат променени.

  10. Стефанова 14.06.2020 at 11:27

    Поздравления за обстойното представяне на исландската оброзователна система. Коментирайте въпроса с дисциплината и мотивацията.

Добавяне на коментар

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com